Когато мислим по въпроса кой може да е най-умният човек в

Когато мислим по въпроса кой може да е най-умният човек в историята, няколко известни имена идват мислено. Айнщайн, Хокинг, Питагор, Конфуций и Тесла са оставили незаличими белези в своите области. Сред тях обаче има един, който се откроява: сър Исак Нютон.

Определение за просветеност: Отвъд IQ

Преди да се потопим в гения на Нютон, е значимо да разбираем какво имаме поради под „ интелигентен “. Докато концепцията за просветеност се разисква от психолози, невролози и специалисти по изкуствен интелект, ние ще се придържаме към елементарна формулировка: способността за учене, размишление и схващане.

Това определение допуска просторност на познанието, пише Big Think. Истински интелигентният човек разполага с голямо количество информация по разнообразни тематики. Креативността също играе значима роля; Творческите мислители могат да видят благоприятни условия там, където другите виждат невъзможност.

Коефициентът на просветеност на Исак Нютон остава мистерия, защото през 17 век не е имало проби за просветеност. Но може да се каже, че попълването на кръгчета на проби с избираем отговор не е неговият жанр. Той евентуално ще го приключи за няколко минути и по-късно ще прекара спомагателното време в рационализиране на въпросите.

Нютон се отличава освен с интелекта си, само че и с дълбоките си знания и креативен качества. Той е същински ерудит, владеел физика, математика и теология. Неговата лоялност към религията е явна във обстоятелството, че повече от половината от оповестените му произведения са отдадени на теологични въпроси.

Нютон даже се занимава с алхимия, вярата, споделяна от доста учени от неговата ера, че металите могат да бъдат превърнати в злато. Изненадващо, алхимичните теории не са били изцяло неоснователни, защото са довели до откриването на детайли като фосфора.

По-късно Нютон се занимава с стопанска система, демонстрирайки своята еластичност. Той служи като занаятчия на монетния двор, интензивно преследвайки фалшификаторите. Неуморното му гонене на правдивост му завоюва репутацията на Сивия шериф на Лондон от 17-ти век.

Безпрецедентната креативност на Нютон

Това, което в действителност отличава Нютон, е неговата несравнима креативност. Той изобретява значими принадлежности и устройства, които революционизират науката. За да учи ускорението, той основава производната, фундаментална идея в математиката. Той също по този начин създаде интеграция, различен значим инструмент за пресмятане, с цел да откри площта на извитите повърхности. Тези нововъведения не са съществували преди Нютон да им вдъхне живот.

Творческият талант на Нютон надвишава математиката. Той проектира телескоп с плоско вторично огледало и вкарва ръбове върху монетите, с цел да предотврати " изрязването на монети ". Неговите изобретателски умения били толкоз изключителни, че той постоянно правел свои лични принадлежности и насърчавал другите да вършат същото.

Цената на гения

Геният на Исак Нютон си имаше цена. Въпреки славата си, той води уединен живот, белязан от отшелничество и антисоциално държание. Неговата обсесивна и неприятна природа също загатва за евентуални проблеми с психологичното здраве като обсесивно-компулсивно разстройство и биполярно разстройство. Някои от писмата му даже съдържат признаци на шизофрения.

Исак Нютон, типичният ерудит и креативен талант, въплъщава идеала за рационалния човек. Неговият принос към науката, математиката, теологията и други области остава непостижим. Неговият извънреден разсъдък обаче е реализиран на огромна персонална цена, което акцентира, че геният постоянно идва със личен набор от провокации.

Наследството на Нютон продължава да въодушевява учени и мислители през днешния ден, като служи като доказателство, че човешкият блян към познание, творчество и талант неизбежно се отразява на света.